Видове боеприпаси за къси огнестрелни оръжия и техните основни характеристики

Видове боеприпаси за къси огнестрелни оръжия и техните основни характеристики


Съвременният вид на патрона, наречен унитарен патрон, във вида му, в който го познаваме е създаден през ХIX-ти век и бързо се е наложил с предимствата си пред хартиения патрон. Състои се от гилза, капсул, барутен заряд и куршум.
По начина на възпламеняване съвременните патрони могат да се разделят на две основни групи:
- с периферно възпламеняване
- с централно възпламеняване
Патроните с периферно възпламеняване са използвани в първите модели револвери на Smith&Wesson, а в наши дни - предимно в малокалибрените образци оръжия.Характерна особеност на тези патрони е наличието на иницииращо вещество (фулминатна композиция), нанесено и пресовано по тънкостенната периферна вътрешна част на основата на гилзата. За да се възпламени, е необходимо да се нанесе удар от ударника не в централната част, а по периферната външна стена на основата (дъното) на гилзата. По името на създателя на първите такива патрони Огюст Флобер (Louis Nicolas Auguste Flobert), често пъти (не винаги основателно, заради разликите на последните модернизирани модификации от първообраза) патроните с периферно възпламеняване се наричат "флоберови", а пушките, които ги използват "флоберки".
Патроните с централно възпламеняване се характеризират с наличието на възпламеняващ капсул, разположен в централната част на дъното на гилзата. Върху изобретяването на капсула независимо един от друг са работили британският полковник Едуард Боксер и американския полковник Хайръм Бердан. Интересното в случая е, че капсулът "Боксер", изработен от европеец намира приложение в Америка, докато американският "Бердан" - в Европа.
КАЛИБЪРЪТ е една от най-важните характеристики на патрона. С това понятие се обозначава диаметърът на канала на оръжието, респ. външният диаметър на куршума.
При нарезното оръжие, в зависимост от мерната система в това понятие понякога се влага различно съдържание. В едни случаи се посочва, че калибърът е разстоянието между противоположно разположените вдлъбнатини на каналите на цевта. В други случаи се твърди, че калибърът е разстоянието между противоположно разположените изпъкнали повърхности на каналите на цевта. Тези различни подходи за измерване на калибъра са довели до необходимостта от използването на допълнителни обозначения, за да не се допускат грешки. Например за пистолетните патрони с калибър 9 mm се добавят допълнителни обозначения "Макаров", "Parabellum", "Browning", "Police", "Largo", "IMI" и др. Освен това е прието като допълнителни обозначения да се използват условният диаметър на куршума и дължината на гилзата, например 9х17, 9х18, 9х19, 9х21, 9х23 и др.
По отношение на използваната единица за обозначение на калибъра следва да се отбележи, че също няма еднаквост. Европейските страни използват милиметъра за обозначаване на калибъра, САЩ използват стотната част от дюйма (инча), а във Великобритания - хилядна част. В Русия се е използвала мерната единица линия, като 1 линия е била равна на 10 инча, а прочутата "винтовка-трилинейка" е била с калибър 7.62 мм.
Превръщането на различните единици към метричната система става по следния начин:
1 дюйм (инч) е равен на 25.4 мм. Патронът с обозначение .45 АСР има калибър 0.45 части от инча, като в обозначението нулата е отпаднала и на нейно място остава само точка, т.е. 0.45х25.4 = 11.43 мм. Патронът с английско обозначение .455 Webley има калибър 0.455 части от инча, т.е. 0.455х25.4 = 11.56 мм.
Дори в този най-точен начин на превръщане на единиците от дюймове в милиметри обаче има до голяма степен условности. Например при превръщане на обозначението на калибър .38 в милиметри се получава 9.65 мм, но всъщност става дума отново за европейски калибър 9 мм. и така .38 Special по европейската система е 9х29R, като R (ring) означава, че гилзата има венец на дъното (използва се за револвери). Счита се, че спиращото действие на куршума нараства с нарастването на неговия калибър. Прието е, че достатъчен спиращ ефект имат куршуми с калибър 9 мм и по-висок. За граждански цели (самоотбрана) е достатъчен и калибър 7.65 мм, а при някой джобни (дамски) пистолети за скрито носене или като резервно оръжие се използва и калибър 6.35 и по-рядко 5.6 мм (.22 LR).
НАЧАЛНАТА СКОРОСТ НА КУРШУМА е скоростта му, измерена на изхода (дулната част) на цевта. Тя е важна характеристика на боеприпаса, зависеща от много фактори, като например количеството и качеството на барутния заряд, масата и формата на оръжието, начинът на монтиране на куршума в гилзата, вида и състоянието на каналите на цевта и др.
Практика на фирмите-производители на боеприпаси е, при изпитанията на патроните да се извършва измерване на скоростта на куршума на разстояние 0, 25, 50 и 100 метра. Американските производители измерват скоростта на 0, 25, 50 и 100 ярда (YDS). Превръщането в метри се извършва чрез умножаване по 0.9144 (1 ярд = 0.9144 метра). По тези данни може да се проследи намаляването на скоростта на куршума на различни разстояния от дулната част на цевта. За предпочитане при всички случаи са патроните, чиито куршуми летят с равномерна скорост, т.е. скоростта на които намалява в по-малка степен на изпитателните разстояния. Трябва да се знае, че скоростта на куршума е една от съставните части на кинетичната енергия на куршума и по този начин влияе пряко върху поразяващите му свойства.
Европейската практика е наложила измерването на скоростта да се извършва в метри за секунда m/s. В САЩ мерната единица е фута за секунда fps (feet per second) . Превръщането в m/s се извършва чрез умножаване по 0.3048 (1 фут).
Медицинските служби в американската армия са провели изследвания на огнестрелни рани, при което са установили, че за да се разкъса (пробие) човешката кожа, огнестрелното оръжие трябва да предаде на куршума скорост от минимум 36 m/s. Необходима е скорост от 61 m/s, за да се пробие костен пласт и допълнителна скорост, за да има смъртоносен ефект от поразяването. Установено е, че тази скорост трябва да бъде над 122 m/s.
Повечето късоцевни огнестрелни оръжия изстрелват куршумите със скорост между 200 и 400 m/s и образуват в тялото рана във формата на канал с диаметър равен на калибъра на куршума. Ако скоростта е над 400 m/s е възможно раневия канал да бъде със силно увеличени размери.
КИНЕТИЧНАТА ЕНЕРГИЯ е един от важните показатели, за които се съди за поразяващата способност на куршума.В зависимост от формата и масата на куршума, цялата тази енергия или част от нея се използва за нанасяне на удар. Ако куршумът не напусне поразеното тяло, цялото количество кинетична енергия, която е акумулирана в него се използва за нанасяне на поражение. Ако куршумът пробие живата тъкан и я напусне, той изразходва само част от енергията в поразения участък от тялото, напускайки го с останалата акумулирана при изстрела енергия.
В това именно е смисълът да се изработват куршуми, които при съприкосновение с целта се разплескват, увеличават челната си площ и при проникване в живата тъкан не успяват да я напуснат, отдавайки цялата си кинетична енергия в поразения участък.
Кинетичната енергия на куршумите се измерва в джаули (J). Американските и английските производители на боеприпаси използват единицата "фут-паунд" (fp). Нейното превръщане в джаули се извършва чрез умножаване на fp с коефициента 1.35582, т.е. 1 fp = 1,35582 J.
Кинетичната енергия Е се определя по формулата Е = m.v/2g, където "m" е масата в килограми, v - скоростта на куршума в метри в секунда и g - силата на земното притегляне 9.8 м/с. От тази формула става ясно, че скоростта на куршума играе много по-важна роля за кинетичната му енергия, отколкото неговата маса. Например, при увеличаване на теглото му два пъти, неговата енергия се увеличава два пъти, докато при увеличаване на скоростта му два пъти, енергията му нараства четири пъти. При извършване на различни изпитания е установено, че за нанасяне на смъртоносно нараняване на човек, е необходимо куршумът да отдаде на живото тяло минимум 80 джаула енергия. При изпитанията на патроните, кинетичната енергия на куршума се измерва най-често при напускането на цевта. Тя се нарича дулна енергия и се означава Ео. Най-често тази енергия се дава в характеристиката на патроните. В каталозите се посочва още енергията на разстоянията, на които се измерва скоростта на куршума.
ВИДЪТ НА КУРШУМА дава до голяма степен отражение върху скоростта на летене и по-съществено влияе върху поразяващата способност. Колкото куршумът има по-остър връх и елипсовидна форма, толкова обтекаемостта му е по-добра и съпротивлението на въздуха е по-малко. Такова изискване има главно към куршумите на патроните за пушки, автомати или картечници. Това се налага, за да се осигури достатъчна далечина на полета.
Тъповърхите куршуми и тези с отвори в челото (експанзивни) имат по-лоша обтекаемост и по-голямо съпротивление във въздуха. Те се използват главно при пистолетите, тъй като са предназначени за стрелба на къси разстояния. При среща с целта те трябва да отдават цялата си кинетична енергия.
Произвеждат се полуплосковърхи куршуми, които обикновено са от олово или с полуризница и имат открит плосък оловен връх. Тяхното предимство е бързото разплескване на челото при удар в целта и липсата на рикошет.
Плосковърхите куршуми се използват главно за спортно-тренировъчни цели и за стрелба на разстояния до 25-30. Те са с намалена начална скорост и тегло на куршума и оставят ясни кръгли следи върху мишените.
Полуплосковърхите куршуми при удар увеличават значително площта си и по-пълно отдават кинетичната си енергия. Те се произвеждат от олово или полуобвити с ризница и с открит плосък оловен връх. Те не рикошират.
Куховърхите куршуми се използват от полицаите и от антитерористичните отряди. Отворът в челната им част позволява бързо деформиране на куршума в гъбообразна форма и нанасянето на силен шоков удар. Използват се при стрелба в транспортни средства, понеже не рикошират и бързо се деформират, което им пречи да пробият обшивката.
Различните видове куршуми се обозначават по следния начин:


FMJ - Full Metal Jacket са куршуми, изцяло облечени в метална ризница (медна или месингова). Те са куршумите на най-масово използваните патрони за граждански и армейски цели.
HS - High Speed - високоскоростни куршуми на .22LR и .22 Short. Те са изцяло облечени
HP - Hollow Point са куховърхи куршуми
SP - Soft Point - с мек връх от олово


GD - Gold Dot - куршуми от ново поколение, със специална електрохимична повърхностна обработка. Имат висока корозионна устойчивост и при удар се разплескват звездообразно


LRN - Lead Round Nose - с оловен мек връх


JHP - Jacketed Hollow Point - облечени или полуоблечени куршуми с конусовидна кухина в челната си част


WC - Wadcutter - плосковърх оловен куршум

Glaser - специални куршуми, изградени от оловни късове в тънкостенна обшивка.
При попадане в жива цел следва разпръскване на повече от 300 фрагмента с висока скорост и енергия, нанасящи огромни поражения. На снимката се виждат пораженията в желатинов блок от куршум .38 special Hollow Point и .38 special Glaser.


В някои случаи се срещат и означения, производни на гореизброените - например GDHP, JSP и др.
Гореспоменатите примери в никакъв случай не претендират за изчерпателност в представянето на огромното разнообразие от видове куршуми - просто дават най-обща представа.
МАСАТА НА КУРШУМА зависи главно от предназначението на патрона и оказва влияние върху началната скорост. По-тежкият куршум (при еднакъв барутен заряд) излита с по-малка скорост в сравнение с по-лекия куршум, но е по-стабилен при полет.Масата на куршума се измерва в грамове (g) в Европа, а американската и английската мерна единица е грейн (gr). Преминаването от едната единица в друга се извършва по зависимостта 1 грейн (gr) = 0,0648 грама (g).
Други видове боеприпаси
Халосни патрони - нямат куршум (проектил) и са предназначени за имитация на бойна стрелба.
Образцови патрони (наречени още еталонни) - предназначени са за балистични изпитания на оръжията. Куршумът на тези видове боеприпаси е оцветен отпред с бял цвят.
Стоп патрони - в България се използват 9х18 стоп патрони, предназначени за стрелба с пистолет "Макаров" по живи обекти в помещения, транспортни средства и на открито, като се цели висок спиращ ефект при липса на смъртоносни наранявания. Куршумът представлява кръгла торбичка от текстилен материал, пълна с оловни сачми №11 по БДС. Торбичката е сгъната S-образно и е поставена в патрона над преградна тапа. Четири кръгли оловни пластини са поставени в патрона, заедно с куршума. Бяла пластмасова ризница покрива куршума и оловните пластини. При стрелба, след излитане на куршума от канала на цевта, пластмасовата ризница се разрушава и освобождава кръглата торбичка, която ри въртеливото си движение се разгъва и удря целта с цялата си повърхност. Пластмасовата ризница и оловните пластини излитат на разстояния 8-10 метра. Затова при стрелба на по-малки разстояния куршумът може да има смъртоносно поразяващо действие. Следователно трябва много внимателно да се подбира разстоянието за стрелба по живи цели, за да се избегне летален изход.
Газовите патрони са снарядени с барутен заряд и химичен агент в кристално състояние, който при изстрел се диспергира на микроскопични частици и предизвиква силно сълзене и болка в очите, на този, срещу когото е изстрелян. Ефектът му отслабва при хора, употребили алкохол или с психически отклонения. Някои видове сълзотворни вещества, с които се снарядват патроните не действат срещу агресивно настроени животни.